Отговорност по време на корона

„Свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.“ – Виктор Франкъл Думата за отговорността ми стоеше от няколко дни. Въпреки че считам себе си за отговорен човек, имам още какво да уча за отговорността и сигурно затова се позабавих, да се почувствам по-готова да пиша за нещо толкова голямо. Та в наши дни разликата между отговорността и страха много се смесва. Наблюдавам го непрекъснато. Има възмутени, които на всяка предпазна мярка роптаят, смеят се и ѝ казват паника. А има паникьосани, които като в оная притча, по-скоро ще си идат от ужас, отколкото от корона. Отговорността е белег за нивото на съзнанието на човека. Обикновено по-съзнателният човек е с по-високо ниво на отговорност и съвест и само заради това, че е развил у себе си това качество, може да постави егото си по-назад от отговорността, от поемането на дълг към някого или към Цялото, което пък е висша форма на отговорност. Да сложиш цялото пред себе-то, ама по принцип, като начин на живот, не само когато те кефи. И не за да се чувстваш велико от това, а защото съзнанието и отговорността са ти вече такива. Да правиш избори, достатъчно отговорни, че да са служене. Дълга тема. Сигурна съм, че едно от нещата, които короната сега проверява и бързо учи, е нивото на лична отговорност. Освен повишаването на нивото на лична хигиена и на образованост при майките. Доколко можеш да си седнеш на г…..а за две – три седмици, или сам, или с двама, трима най-близки. Както се видя от предишните дни, и аз пообикалях, внимавайки да е в пълна изолация от всичко живо наоколо, но днес се замислих по друг начин. Ами ако чрез мен това стигне до възрастният ми и без това болен баща, комуто съм единственият контакт сега… как се живее с това… Близка в Испания не можеше да говори почти днес следобед, защото нейна приятелка е с положителен тест. И не знае колко още са позитивни, защото няма тестове. „На мен това няма да ми се случи“, да, възможно е, но е доста първична реакция на безотговорността. По принцип говоря, не само на Ковида. „Ревете, че сте по диваните, а ако бяхте в болницата на респиратор по-добре ли щеше да ви бъде“ – статус от деня… Мдааа, короната звучно взе да чука на вратите ни. Тук няма да ме видите да коментирам властта, брифингите и политическия пинг-понг, мен други неща ме вълнуват. Тук за ценностите и за вътрешният свят иде реч. А днес за отговорността иде реч – другата страна на Свободата. Доколко всеки осъзнава своята отговорност по принцип? Защото, нали се разбрахме, че короната е само проверка и преброяване сега. Може ли всеки да предвиди последиците от действията си и да понесе всички тях, или е напълно убеден, че е по-голям от законите на Битието и Вселената? Замисля ли се всеки изобщо, че от действията и изборите му има последици? И че няма последици само за един, защото всички сме Цяло, общество сме, взаимоотношения сме. И ако дойде нещо неприятно, може ли със смирение да каже „така избрах, сега ще си го нося такова, каквото съм си го направил“. Отговорност е да носиш кръста си сам, без да мрънкаш. В някои случаи това включва да седиш/лежиш две седмици на диван, защото си живял в изродено общество, с което си се примирявал, и си правил егоистични избори – към Цялото, към другите. И сега короната е дошла и ти е показала, че е по-голяма от теб и лекомисленият ти егоизъм. Отговорност е да внимаваш какво правиш със свободата си, включително и с правото си на свободен избор на тази планета, с доверието и с личното пространство на околните. Отговорност е да кажеш утре: Заради мен се зарази тоя човек… или още по-голямото: заради мен се случи еди-си какво на този човек…Това можеш ли да го направиш? Сигурна съм, че Домусчиев и Малдини са били уверени, че няма да ги хване… Леле, колко ме е яд за Малдини, ви казвам, любимият ми италиански футболист за всички времена, с тия безумно сини очи, и с цялата му спортна кариера де… Дано да се оправи. Защото Босът от „Реал Мадрид“ не успя, а съм сигурна, че неговата болница в Испания е била топ. Короната чука на вратата на личната ни отговорност. Все по-шумно. Не за да ни паникьоса